Михаил Лермонтов: 10 факта, които често остават в сянка

На 26 години Михаил Лермонтов вече е преживял изгнание, военни походи, два дуела и литературна слава, която обикновено идва много по-късно. Роденият на 15 октомври 1814 г. в Москва писател оставя след себе си поеми, драми, рисунки и романа „Герой на нашето време“ – произведение, което често е определяно като един от първите големи психологически романи в руската литература.

Детство между загубата и Кавказ

Лермонтов губи майка си Мария, когато е само на три години. След раздялата между родителите му грижите за детето поема баба му Елизавета Арсениева – заможна и влиятелна жена, която го отглежда в имението Тархани. Там бъдещият писател получава домашно образование и започва да пише още в ранните си тийнейджърски години.

Кавказ се появява в живота му много преди да стане място на изгнание. През 1824 г. Лермонтов го посещава за първи път заедно с баба си заради здравословни проблеми. Планините, местните обичаи и военната действителност по-късно се превръщат в постоянен фон на неговата поезия и проза.

Не е бил само поет

Лермонтов учи в Благородния пансион при Московския университет, а през 1830 г. постъпва в самия университет. Напуска го през 1832 г. и продължава обучението си в Школата за гвардейски подпрапорщици и кавалерийски юнкери в Санкт Петербург. Така литературата се оказва само едната страна на живота му – той става офицер и служи в руската армия.

Малко известна страна от таланта му е рисуването. Лермонтов създава пейзажи, портрети и графични скици, като особено често изобразява Кавказ. Интересува се и от музика, а ранното му творчество носи силното влияние на Джордж Байрон.

Стихотворението, което променя съдбата му

След смъртта на Александър Пушкин през 1837 г. Лермонтов написва „Смъртта на поета“. В стихотворението той не просто скърби за Пушкин, а отправя остри обвинения към светското общество и двора. Текстът бързо се разпространява, а авторът е арестуван и изпратен в Кавказ.

Това изгнание превръща Кавказ от детски спомен в лична и литературна съдба. След завръщането си Лермонтов се утвърждава като един от най-значимите руски писатели на своето поколение, но конфликтният му характер продължава да му създава врагове.

Печорин не е самият Лермонтов

„Герой на нашето време“ излиза през 1840 г. Главният герой Григорий Печорин е умен, образован и способен, но живее в състояние на скука, недоверие и духовна неудовлетвореност. Заради сходствата между героя и автора романът често е четен като автобиографичен. Лермонтов обаче ясно предупреждава:

„Герой на нашето време е наистина портрет, но не на един човек: това е портрет, съставен от пороците на цялото наше поколение в пълното им развитие.“

Така Печорин е представен не като копие на писателя, а като образ на цяло поколение, което има способности, но не намира достойно поле за тяхната употреба.

Последният дуел

През 1840 г. Лермонтов участва в дуел с Ернест дьо Барант и отново е изпратен на Кавказ. На 15 юли 1841 г. по стар стил край Пятигорск се изправя срещу Николай Мартинов, негов бивш съученик от военното училище. Мартинов произвежда изстрела, който убива писателя.

Лермонтов умира на 27 юли 1841 г. по нов стил. Сред незавършените му замисли остават нови произведения, планове за собствено списание и още редакции на „Демон“. Тъкмо това прави краткия му живот толкова необичаен: творчеството му изглежда като дело на човек, живял десетилетия, а е създадено за по-малко от три десетилетия.

Източници: rbc.ru, bgonair.bg